Интересно

През 1464 г. френският крал Луи 11. е излекуван от  мъчителни стомашни болки. Дотогава нищо не помага на величеството за облекчаване на страданията му. Един арменец от Цариград обаче донася във френския кралски двор българско кисело мляко, или, за да сме по-точни – от Османската империя. И чудото става!

Киселото мляко се сдобива с добро име в Западна Европа. На изток – по нашите земи, то е познато поне 2000 години по-рано. Древногръцкият историк Херодот, живял през 5. век пр.н.е., пише, че киселото мляко е една от основните храни на траките, тъй като те отглеждали многобройни стада овце
Но къде се крие лечебната сила на тази странна храна? И защо я има единствено по българските земи?

Отговорът идва чак през 1905 г. Дава го един студент от Трънско,

който благодарение на интелекта и късмета си попада в Женева, където след дълго взиране под микроскопа открива тайната на киселото мляко.

Стамен Григоров се появява на белия свят през 1878 г. в с. Студен извор като деветото от общо 12 деца на Гиго и Звезда. Учи в училището в Трън, после завършва Първа мъжка гимназия в София. Успехът му е отличен и по щастливо стечение на обстоятелствата се запознава с тогавашния френски пълномощен министър в България. С негова помощ Стамен заминава да учи биология в Института по естествени науки в Монпелие, Франция. Не след дълго птичето на късмета каца за втори път на рамото му и богат трънчанин го подпомага финансово да се запише в Медицинския факултет в Женева. Там известният бактериолог проф. Леон Масол го назначава за свой главен асистент.
Това се случва в началото на 20. век. По същото време Иля Мечников - руски биолог и физиолог, който живее в Париж и работи в института “Луи Пастьор”, се прочува с изследванията си върху стареенето на хората. Мечников публикува през 1903 г. трудовете си, в които твърди, че старостта е болест, която е възможно да се лекува.

По инициатива на института “Луи Пастьор” е проведено проучване за дълголетието в десетки страни. То показва, че

в България столетниците са най-много – четирима на 1000 души.

Учените търсят обяснението в киселото мляко – основна храна на българина, която се произвежда единствено в тук. Според Мечников вероятно киселото мляко спира или предотвратява гниенето в червата, което причинява преждевременно стареене.

Проф. Масол е заинтригуван от темата и поръчва на своя асистент да изследва загадъчния еликсир. Стамен Григоров донася от България в Женева гърне с кисело мляко и прекарва стотици часове в работа над бялата храна. През 1905 г. настъпва съдбовният миг – под микроскопа му се открива бактерията магьосник, онзи млечнокисел бацил, който "произвежда" българското кисело мляко. Мистерията е разгадана!

Малко по-късно Григоров, продължил изследванията си, различава една пръчковидна и една кълбовидна млечнокисела бактерия. Веднага публикува сведения за откритието си в престижното списание „Ревю медикал дьо ла Сюис Романд". През 1907 г. кълбовидната бактерия е кръстена Стрептококус термофилус, а пръчковидната - Бацилус булгарикус.

В чест на своя откривател Бацилус булгарикус


по-късно е наречен Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905.
Д-р Стамен Григоров докладва резултатите в института „Луи Пастьор" в Париж.
А проф. Масол лично пише на Мечников:

"Скъпи приятелю,

Моят асистент Ст. Григоров, славянин от България, ме изненада с голямата си упоритост в научноизследователската работа. Това е един рядък човек и струва ми се, че на теб, именно на теб, той би могъл да бъде много полезен. След многобройни опити в моята лаборатория той успя да открие и изолира причинителя на българското кисело мляко. При това подквасата му бе донесена направо от България. Ти работиш, вдъхновяван от стремежа да намериш средство, с което да се продължи човешкият живот. Сред твоите забележителни фагоцити помисли за българското кисело мляко и за този пръчковиден бацил, който откри Григоров и който аз лично видях под микроскопа."

Ръководството на института „Луи Пастьор" възлага на бъдещия Нобелов лауреат професор Иля Мечников да проучи докладваните данни. Ученият потвърждава резултатите на младия българин и въз основа на тях доизгражда своята теория за стареенето.

Стамен е едва 27-годишен, когато прави откритието на живота си. То отваря пред него много врати.

Предлагат му професорско място в Женевския университет,

също и да стане директор на филиала на института „Луи Пастьор" в Сао Паулу, Бразилия.

Като привързан към традицията българин обаче той отказва и след като защитава докторската си дисертация, воден от носталгията, се връща в родината. Жени се за любимата си Даринка. Става околийски лекар и управител на болницата в Трън. Но изследователският му дух не го оставя на мира. Създава малка лаборатория и в нея през 1906 г. Григоров прави още едно, наистина велико откритие - създава противотуберкулозна ваксина! Този успех би трябвало да запише името му в историята като един от най-големите учени. Но този път късметът не е на негова страна.

На 29 декември Григоров публикува откритието си в престижното списание „Ла Прес медикал". „Микробите на туберкулозата имат дебела обвивка от мазнини и восъци, която трудно се пробива, затова и имунизирането е трудно", обяснява българинът. А той открива микроорганизъм, който убива тази обвивка, и постига прекрасни резултати в експерименти с морски свинчета, зайци и котки.
„За да започна да прилагам ваксината на хора, моите опити трябва да бъдат потвърдени от водещите в науката и ако моето откритие се потвърди, ще направя клинично приложение на моята ваксина", заявява Григоров.

Френският научен елит го аплодира.

Резултатите са потвърдени, но страната ни не подпомага по никакъв начин учения.

През 1921 г. двама французи - Албер Калмет и Камий Герен, изобретяват друга противотуберкулозна ваксина - известната БЦЖ, която се прилага и до днес. С нея те остават в историята.

А по това време българският им колега вече е изкарал няколко войни. През 1912 г., когато избухва Балканската война, заминава на фронта като полеви лекар. По време на Междусъюзническата, в битката на Калиманско поле, е ранен тежко неговият брат Христо. Въпреки усилията на Стамен Христо умира в ръцете му. В годините на Първата световна война Григоров пак е на предна линия и прави всичко възможно, за да пребори избухналата холера. Удостоен е с орден „За храброст" и златен медал „Червен кръст".

След войните Григоров открива в Трън

болница за лечение на туберкулозни.

Започва да прилага ваксината си в санаториумите в Искрец и Трявна, в Александровската болница. По-късно лекува във Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна.

През 1935 г. Стамен Григоров е поканен на работа в санаториума за гръдноболни в Милано, Италия. Лечението на белодробна и костна туберкулоза с изнамерената от него ваксина дава изненадващо добри резултати. Започват да наричат санаториума "Кура булгара" (българско лечение).

По време на Втората световна война д-р Григоров се завръща в родината и се установява в Новоселци (днешния гр. Елин Пелин). Остава там до рождения си ден на 27 октомври 1945 г., когато внезапно издъхва.

През 2001 г. негови родственици учредяват в София фондация "Д-р Стамен Григоров". Болницата в Трън носи неговото име, а близо до родната му къща в с. Студен извор през 2007 г. бе открит музей на киселото мляко. На Стамен Григоров е кръстен и ледник в Антарктика. Григоров ледник е дълъг 1,8 км и широк 1,3 км и се намира на полуостров Албена на остров Брабант.